Комплекс от психично-здравни услуги в общността в град София

Проект “Изграждане на комплекс от психично-здравни услуги в общността в град София”, осъществяван с финансовата подкрепа на Европейския съюз и съфинансиран от българското правителство, предвижда развитието на услуги в общността на територията на район „Слатина”.

Мисията на комплекса е осигуряване на социална подкрепа в общността по начин, намаляващ рисковете от отхвърляне, изолация, зависимост, злоупотреба, инвалидизиране и преждевременна смърт, свързани с психичната болест и боледуването.



В този смисъл, една от нашите основни цели е да се борим срещу стигмата и дискриминацията на психично болните, да ги изведем от анонимността на етикета на тяхната диагноза и да покажем човешките лица на болестта.

Според статистиката:

 * към момента около 10% от населението в световен мащаб страда от някаква форма на умствено или поведенческо разстройство;
 * един от всеки четири човека в даден момент от живота си развива психична болест;
 * невропсихиатричните разстройства изпреварват по смъртност сърдечносъдовите заболявания, инсултите и рака;
 * същите са причина и за 12-15%  от случаите на загуба на работоспособност в световен мащаб – за сравнение: два пъти повече от неработоспособността, причинена от раковите заболявания, и определено повече от тази на сърдечносъдовите заболявания.

Цифрите, обаче, не отразяват факта, че тези заболявания са по-разпространени от „популярния” СПИН, а за тях се знае доста по-малко, а дори никак.
Впечатления, изградени върху образи от новини, реклами и развлекателни програми. Илюзии, обгърнати от предразсъдъци, архаични вярвания, митове, а понякога породени от чисто комерсиалното преследване на комичен ефект (Джим Кери в „Аз, моя милост и Айрийн”).

Статистиката не отчита колко често в медиите се използват пикантни определения, като: „шизо,” „откачен,” „ненормален,” „луд,” за да опишат асоциално поведение, престъпления, убийства, зверства и как неусетно думичките се загнездват в съзнанието на обществото и неизменно се асоциират с представата за страдащите от психическо разстройство.

Когато през 1975 година в психиатрична болница в щата Орегон в САЩ снимат знаменития филм „Полет над кукувичето гнездо” (впоследствие удостоен с пет „Оскар”-а), продуцентите се отказват от възможността да използват за статисти реални пациенти, с аргумента, че те не изглеждат достатъчно странно, за да кореспондират с наложилия се сред обществеността образ на психично болния.

Повърхностните представи подхранват негативни стереотипи  –  за хора, които са мързеливи, опасни, безволеви, слабоумни, сами са отговорни за болестта си и са неспособни на пълноценен живот. Погрешните убеждения, породени от липса на информация и невежество, водят до заклеймяване и дискриминация на хора, които всъщност отчаяно се нуждаят от разбиране.

Въпреки широко разпространеното мнение, че „лудите” са опасни за околните, по-скоро е вярно тъкмо обратното – преди всичко, те са опасни за себе си. Според статистиката, приблизително 50% от болните с шизофрения правят опит за самоубийство поне веднъж в живота си, а между 10% и 15% от тях умират в резултат на успешен такъв.

Това, което статистиката не показва, е сънят, в който живеят: страховете, налудностите, халюцинациите, липсата на контрол и оценка на собственото си поведение.

Макар напоследък много да се говори за психично-здравната реформа, тя все още не предлага достатъчно институции за извънболнични грижи и рехабилитация, които да дадат възможност на психично болните да се възстановят от наскоро протекъл психотичен епизод и адекватно да се интегрират в общността. Напротив, тези хора често се движат между два свята - този в болниците и този у дома, при семействата им. Понеже нямат възможност да се автономизират, като излязат от семействата си и си намерят работа, те се изолират. Социалната изолация, трудностите при справянето със симптомите на болестта и тежката обществена стигма лесно предизвикват следващия психотичен епизод и отново постъпване  в психиатрична институция. Така омагьосаният кръг се затваря.

Целта на комплекса за психично-здравни услуги е да окуражи страдащия от психична болест да излезе от принудителното си изгнание в психиатрични институции и да ползва програми от грижи, които да му помогнат да се интегрира в общността, да намери приятели, да започне работа, да контролира болестта си по добър начин. Тази схема е свързана с по-малки болнични разходи и осигурява по-високо качество на живот на психично болните в общността, защото те не се нуждаят от съжаление, а от шанс за нормален и пълноценен живот, в който да се чувстват полезни за себе си и околните.

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: