Лудостта – кривото огледало на нормалността




„лудост”
1.    Състояние на човек, изгубил разсъдъка си.
2.    Качество на луд.
3.    Лудория.

Това са определенията за понятието „лудост” в тълковния речник, а тълковният речник е един своеобразен пример за „нормалност” – създаден е от „нормални” хора със стандартно мислене, „нормални” идеи и вероятно „нормален” живот – че кой друг иначе би се опитал да даде общоприети определения на думите.

В света, в който аз пиша, е по- добре да си нормален. До голяма степен това улеснява живота. Но никой не се замисля, че нормалността е равна на еднаквостта – стереотип, наложен от някой преди толкова много време, че вече е без значение дали някой иска да промени нещо. По улиците ме залива поток от еднакви хора сякаш излезли от фабрика за хуманоиди – еднакви лица, еднакви дрехи, еднакви жестове. Впоследствие- еднакви съдби и еднаква смърт. Малко са тези, които искат да променят това – на повечето или не им пука или им харесва да са част от тълпата.

Петък вечер е – имам среща на Попа, (това е едно от местата, през които минава парада на еднаквите), чакам да дойде Ивета, а тя винаги закъснява. Гледам хората и редовно ми се случва да се припозная, но няма как да не е така, тъй като на това място блика от „нормални”. И понеже всяко действие си има равно по сила и обратно по посока противодействие, винаги се появява някой луд, който се кара с въображаемите си луди приятели на доста по-висок от „нормалния” тон. И тук си задавам въпроса - ами ако всичко, което ние виждаме, е една масова халюцинация и само шепа хора на фона на множеството имат дарбата да виждат нещата реални? Кое изобщо можем да твърдим че е реално? Ами ако всъшност кубът е сфера? В такъв случай лудостта ли е кривото огледалото на нормалността или обратното? Не обичам да мисля много по този въпрос, защото всеки път имам чувството, че някой друг, който също се помещава в тялото ми, ще ми отговори и тогава ще се присъединя към онази шепа хора. Дали света в който те живеят е по красив?  Всъщност всеки един човек с философски наклонности би трябало да се замисля за това. Но нека се върнем на нормалните- защо са толкова убедени, че са нормални и така настойчиво се опитват да узаконят масовите си халюцинации? Нормално ли е да се тревожиш за нормалните неща? Твърде много въпроси с неясни отговори – дали лудите знаят тези отговри? Дали толкова време са мислили над тях, че накрая са полудели?

Естествено, има хора, които добре умеят да прикриват лудостта в себе си и я продават под формата на изкуство или книги за себеопознание, за да разведрят живота на сивите хора. Както казват нормалните „уцелили са златната среда”. Смея да твърдя,  че аз съм една от тях - стъпила в лудостта с единия крак, а другият се намира в „реалното пространство” при халюциниращите имитации. Лесно можеш да познаеш тези хора по погледа и усмивката – може би най-точната дума, с която да ги опиша, е „различни”. Тези хора са излезли от конвейра с фабричен дефект – те могат да мислят сами. Не се нуждаят от тълковни речници и клишета. Трудно е, но си струва. Мокро коте ближе контакт – тъжно, но факт. Фактите говорят сами за себе си. Оценяваш това, едва когато проумееш че си сам. Единствено самотата може да разкрие този фабричен дефект. И когато това стане, усещаш в стомаха си едно топло чувство - чувството да си себе си, а не поредният,  излязъл от фабриката.

И ето че Ивета дойде – отново успя да ме спаси от гласовете, които така упорито се надигаха вътре в мен през този диалог със същността ми. Постави крака ми на земята при клонираните и ми зададе по-лесен въпрос, над който да мисля – „К’во става?”. Счупи кривото огледало и сега всички са заедно и всеки е паралелен образ на някой друг по света. А парада на нормалните продължи да дефилира по улиците, на места оцветен от някои не чак толкова нормални...

Анна-Мария Лакова, 11 а клас
138 СОУ „Проф. Васил Златарски”

Първо място в конкурс „ЛУДОСТТА – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НОРМАЛНОСТТА”

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: