КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА...
Наташа Биразова

Тази драма, написана от гениалния  български поет  П.  Яворов, излъчва трагизъм и прозрения, които са актуални и днес. Самата съдба на този нежен лирик и едновременно с това и революционер /участва като четник в битките за Македония/  е потресаващо трагична към своя край.

Разпънат на кръст  между любов, ревност и чувство за дълг към отечеството си, Яворов завършва живота си със самоубийство, след като ослепява. Поетът, написал прекрасната лирическа изповед  "Две хубави очи" остава без прозорец към света, на който е посветил възторжени стихове. Съпругата му Лора, също се самоубива.

Въобще съдбата на финалната права за много поети, а също и за немалко политици от първата половина на 20-ти век е трагична.

Разсъждавайки за това, едва ли човек се изпълва с оптимизъм, но като че успява малко или много да погледне философски и на своята съдба и да стигне до извода, че неговите собствени страдания са само една прашинка в космически план от предначертаната    мирова скръб, неизбежна около големи природни бедствия, военни катаклизми и любовни терзания. Вангелия Гущерова, която всички, които я обичаха наричаха простичко баба Ванга, утешаваше страдащите с напътствия, в които доминантата беше, че човек трябва да се смири пред волята божия и да продължи напред. Всъщност това е и един от водещите постулати на православната вяра. И все пак, това едва ли е причина човек да се отдаде на отчаянието и да престане да се бори за своето оцеляване -  заради хората, които го обичат. Да посегнеш на живота си, който Бог ти е дарил, е грях и според църковните закони.

По-доброто е да потърсиш "музика, лъчи" в две хубави очи...

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: