Анелия Захариева:
                                     МОЯТА КОЛЕЖКА
                                    „Слънцето е останало в моята душа”

Преди да я срещна за пръв път в офиса, знаех, че е «биполярна». Аз се подготвих да бъда деликатна и резервирана, за да няма напрежение и да не попадам в излишни конфликтни ситуации.

В момента, в който я срещнах, забравих какво трябваше или не трябваше да правя. Роси е огън от емоция, страст и артистичност, буря, която те връхлита и увлича. Тя успя да ни превъзпита и да ни научи да се замисляме за истински ценното в живота – като чувства, човешки отношения, щастие. Съприкосновението с нея ни кара да се замислим върху думички, които отдавна сме изхвърлили от ежедневието си, като: страх, радост, самота, гняв и от служители, ориентирани към задачите, се превръщаме в хора, загрижени за своите отношения и душевно спокойствие.

Роси е един от най-колоритните членове на нашия екип. Всяка сутрин ме посреща с късметче от кафенето до нашия офис, прочитаме го заедно и денят ми се преобразява, става уникален и интересен. Тя е колежката, с която си лакираме ноктите и понякога пием коктейли петък следобед, говорим за любов, поезия и обсъждаме пикантните клюки.

Роси често говори за лошите и добрите хора и твърди, че лошите са повече, но, въпреки трудния си живот и лошотията, която е срещала, винаги казва:
„Слънцето е останало в моята душа”.
И наистина е така, в нашия офис, тя е човекът, който най-много плаче, но и най-много се смее, който ни научи да бъдем по-мили и да оценяваме факта, че работим в организация, в която психичното здраве, личното щастие е приоритет.

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: